Една поредна усмивка,
усмивка, озаряваща лицето му...
Нищо повече не очакваше,

Беше един от поредицата дни, в който всичко й се струваше невъзможно непоносимо. 
Сивотата, обкръжаваща я, обгръщаше все по-задушевно и истерично дъха й.
Паника!

С иронична усмивка осъзна, че в себе си открива две зависещи едно от дрго същества. 
Еднотонаричаше "Меланхолия", а другото - "Веселие".
Не притежаваше собственост над действията си в тези отчаяни моменти, в който се луташе

That was the propriate word....
Всички казваха, че тя сияеше, 
че излъчваше чар и топлина...