Подминавам те, макар да знам, че искам да докосна ръката ти.
Искам да кава това "Здравей", което ми дарява сила
и ме изпълва с желание за живот.
Копнея за сладострасността на думите ти, които обгръщат душата ми
с най-нежната обвивка.
Избягваики за момент това блаженство, аз знам,
че нищо не може да компенсира моментите, прекарани с теб,
моментите, пропуснати във времето със своята безвъзвратност
се притиска все по-силно и по-силно в плътта ми като пронизващи тръни.
Прости, че глупостта ми безспирна засяга твоита мисъл.
Прости, че не ценя това, което отминавам и посрещам, което
искам, но не мога, защото "просто" трябва да се оправдая...
И ако сетното ми "Прости!"
не може да докосне сърцето ти,
то аз съм погубила най-ценното в себе си - именно мен самата...
Ако това не спира дъха ти, то аз не бих могла да се нарека
достойна, достойна да се ползвам с вниманието ти, с обичта ти.
А аз едничко ще ти кажа....Това, което не казвам е повече от това,
което мога да изкажа с думи...
Това, което чувствам е по-ценно от това,
което друг може да почувства..
Защото това съм Аз...
а.. Аз.. обичам Теб...
Прости!