Постинг
06.03.2011 01:59 -
Продължавам...
Автор: lovepofusion
Категория: Лични дневници
Прочетен: 945 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 06.03.2011 02:05
Прочетен: 945 Коментари: 0 Гласове:
1
Последна промяна: 06.03.2011 02:05
След последните няколко опита да си избия "миналото" от главата, да забравя "миналите" чувства, усещания, спомени, колкото и малки, незначителни да са те...аз пак се озовавам тук, в началото, там, където бях. Там, където ще съм още толкова дълго, колкото сърцето ми пожелае. Банално. Знам. Банално е, защото всеки с лекота го казва. Всеки с лекота казва „Обичам те!”..всеки с лекота приема привидно хубавото и изхвърля ненужното от сърцето си....Опитах се. Постоянно включвах повече и повече хора в живота си. Разширявах кръга си от познати, търсейки онзи, който ще може да ме избави, да ме отвлече в „неговата действителност”. Изчетох толкова литература за безразличието, за отмъщението, за болката и раздялата.... вече не си спомням с кое съм съгласна и с кое – не. Стигнах до тук, обвинявайки себе си, че съм глупава и слаба, че нямам волята да премина през един преиод от жиовта си, да го загърбя. Обвинявам се за това, което правя. Обвинявам се за това, което не правя. Мисля си, че един случаен човек може да открадне чувствата, да ги присвои... да ме накара да съм негова изцяло. Да бъда нечия отново в сърцето и съзнанието си. Мисля си, че с всеки следващ флирт съм по-свободна, отколкото съм била някога в живота си. Мисля си, че мога да съм някой друг, нещо друго........ И в моментите, в които съм сама, като този, попадам в собствената си мизерна клопка, изградена от илюзиите и заблудите ми, от собственото ми манипулативно мислене. Толкова умело заблуждавам самата себе си, че не мога да се позная. Не мога да свикна с постоянните промени в настроението ми, не мога да се примиря с постоянното желание да искам нещо повече, да правя повече от това, на което съм способна. Не мога да спра да обвинявам себе си и да искам да дам всичко, което тогава не успях.. И сега пропилявам всичко това за хора, които дори не познавам. За хора, които дори не са се докоснали до мен, които не са поглеждали в очите ми, които не знаят нищо за мен, но въпреки това майсторски се преструват. Всички ние сме идеалните актьори в една съвършена постановка. На моята сцена аз съм паравана, зад който всеки може да намери убежище. Аз съм и бодливото и странно изсъхнало цвете, което непрестанно се опитва да намери избавление от бодлите си, което иска да се съживи. Да, искам да сваля бронята си. Искам да отпусна дъха си. Искам да заспя и на сутринта да не съм сама. И всияко това противоречи на желанието ми да забравя миналото. Да го оставя в кошчето с отпадъците, където вече няма да е лично мое. Където вече ще е част от общото. Част от онова, което вече не кара сърцето ми да бие ускорено, което вече не пречи на съня ми..на щастието ми, на настоящето ми...
Вълнообразно
Няма коментари
