Постинг
25.08.2010 23:29 -
Едно от малкото истински усещания....
Думите ти ме пронизват.
Причиняваш ми толкова болка, колкото и аз на теб.
Прекалено горделива съм за да го призная, дори и пред себе си.
Дълбоко...
Постоянно...
На моменти не те разбирам.
Или се правя, че е така.
Не знам какво искаш да ми кажеш, а ти сякаш крещтищ.
..........
...Не спирам да си повтарям, да си припомням, колко главозамайващо красив си, колко прелестен си.
Усмивката ти, колкото и банално да е, е запечатана в съзнанието ми.
Тя е единствена.
Топла.
..........
Не мога да повярвам на този образ.
...На спомена за този образ.
Снимката не може да пресъздаде усещането да си тук, до мен.
Което удължава часовете без теб, прави ги по безцветни, нетърпими.
Опитвам се да се спра, защото смятам, че така ще ми бъде по-лесно.
Винаги ми е било по-лесно да се отдръпвам от хората, отколкото да се доближавам.
Но...не мога да спра.
Прекалено бързо, лесно..успя да ме пристрастиш.
Всеки ден си обещавам, че това е краят.
Обещавам си, че ще накарам сърцето си да не стимулира мисълта за теб.
Едно усещане винаги ме кара да се усмихна, да се успокоя.
Едно чувство, което прогонва физическата ми самота....винаги си с мен, дори и на 2000 км.
Постоянно си намирам причина да искам повече и повече от теб.
Търся причини да те накарам да ми повтаряш, че ме искаш, че ме обичаш.
Вдетинявам се.
Вбесявам и себе си, и теб...докато не полудеем.
Докато отново не си кажем, че се обичаме.
Докато отново не признаем грешките си, и отново....
.............Побърква ме мисълта за тялото ти.
За аромата ти..............................................................!
И не, това е не само една еротична фантазия, а копнеж, необходимост.
И ето - малко по малко болката се превръща в удоволствие.
Може би и това хората ще нарекат мазохизъм...
Но за мен е съвършеното удоволствие, сладостта от това да обичаш.
...А аз си мислех, че си просто играчка.
Част от типичното за мен непостоянство.
Ако извикам, ще ме чуеш ли?
Ако погледна луната сега, ще я погледнеш ли и ти?
Ако кажа, че .. искам да вдишам аромата ти.. ще започна да си го представям .. и болката ще се завърне отново....
Причиняваш ми толкова болка, колкото и аз на теб.
Прекалено горделива съм за да го призная, дори и пред себе си.
Дълбоко...
Постоянно...
На моменти не те разбирам.
Или се правя, че е така.
Не знам какво искаш да ми кажеш, а ти сякаш крещтищ.
..........
...Не спирам да си повтарям, да си припомням, колко главозамайващо красив си, колко прелестен си.
Усмивката ти, колкото и банално да е, е запечатана в съзнанието ми.
Тя е единствена.
Топла.
..........
Не мога да повярвам на този образ.
...На спомена за този образ.
Снимката не може да пресъздаде усещането да си тук, до мен.
Което удължава часовете без теб, прави ги по безцветни, нетърпими.
Опитвам се да се спра, защото смятам, че така ще ми бъде по-лесно.
Винаги ми е било по-лесно да се отдръпвам от хората, отколкото да се доближавам.
Но...не мога да спра.
Прекалено бързо, лесно..успя да ме пристрастиш.
Всеки ден си обещавам, че това е краят.
Обещавам си, че ще накарам сърцето си да не стимулира мисълта за теб.
Едно усещане винаги ме кара да се усмихна, да се успокоя.
Едно чувство, което прогонва физическата ми самота....винаги си с мен, дори и на 2000 км.
Постоянно си намирам причина да искам повече и повече от теб.
Търся причини да те накарам да ми повтаряш, че ме искаш, че ме обичаш.
Вдетинявам се.
Вбесявам и себе си, и теб...докато не полудеем.
Докато отново не си кажем, че се обичаме.
Докато отново не признаем грешките си, и отново....
.............Побърква ме мисълта за тялото ти.
За аромата ти..............................................................!
И не, това е не само една еротична фантазия, а копнеж, необходимост.
И ето - малко по малко болката се превръща в удоволствие.
Може би и това хората ще нарекат мазохизъм...
Но за мен е съвършеното удоволствие, сладостта от това да обичаш.
...А аз си мислех, че си просто играчка.
Част от типичното за мен непостоянство.
Ако извикам, ще ме чуеш ли?
Ако погледна луната сега, ще я погледнеш ли и ти?
Ако кажа, че .. искам да вдишам аромата ти.. ще започна да си го представям .. и болката ще се завърне отново....
Няма коментари
