Мина много време. Последният път, когато плаках беше доста отдавна. Не си спомням причината, или поне знам, че залъгвам себе си с това нелепо оправдание. Вероятно е било, защото съм се сблъскала с реалността такава, каквато съм мислела, ...

Това няма да е описание на книга, а книгата ще е главният герой, този, който вдъхновява, който разкрива това, което си виждал всеки ден, но си останал сляп за него...
Случайностите се случват, дори и да не вярваме. В продължение на два дн...

“Карикатури...още и още..
Те нямат живот, липсва им краската на щастието, но са част от мен, нещо като скромен подарък от мен за теб.
(Скромността никога не ми е била присъща, но сега ще се опитам да те заблудя.)