Стоях там..замръзнала, а се предполагаше, че трабва да има кой да ми каже, че не съм сама.
Проклетата самота всеки път блокира мозъка ми и не знам за какво друго да мисля, освен за самата самота.
Очите ми се изпълниха със сълзи, не си спо...

Много често съм се замисляла как една песен може да въздейства на човешкото съзнание.
Аз го наричам една от всичките мистерии, които искам да разгадая.
Може да е вдъхновение за какви ли не подвизи, за мечти, за това да бъдеш тук - жив, а...

В последно време единственото бяло нещо, което можеше да види, бе снегът.
Затрупа всичко.
Без да пита, без да търси разрешение от никого, без да се интересува дали е желан или не.. просто покри всичко.

Трябва  да си кажем "Чао!", когато тепърва се срещаме.
Тази мисъл винаги ме е забавлявала, защото това съм искала.
Едно просто "Чао!", с което всичко остава в предишния миг.

Всичко трябва да се случи някъде, дори и в неизвестното.
Всяко нещо има своето място.
Тук.

Интересно е колко доводи може да има сърцето,
за да те задържи жив.
Не са малко и тези,

Това е той – животът...
Един неспритен океан..
Няма начало..

В последно време така се преобърнаха нещата, че дойде време да си направя една равносметка сама пред себе си...
Не съм и предполагала, че това ще представлява подобна загуба на време, но и в същност се оказа, че не е никак безполезно.
...

Една прохладна вечер.
Тя отново бе сама вкъщи.
Отново стоеше безмълвна пред екрана на компютъра,

Снощи до късно писах..
Писах за нещата, които ме нерват в момента, които са ме нервили и ще продължат, докато не спра да им обръщам внимание.
Ясно става, че това, което исках по една или друга причина не можеше да се впише в света на бло...

Усмихвам ти се, а ти не отговаряш.
Отново съм с всичките тези хора,
но май вече намерих себе си.

Беше време да се изправи.
Да забрави проклетите точки,
които запълваха блуждаещтите й мисли.